История

Кратък исторически преглед на Водоснабдяване и Канализация ООД - Русе

 

1795 г. 

По това време Русчук се управлява от Тръстениклизаде Исмаил ага. Период, през който градът ни се е славел като най-процъфтяващия търговски център по Дунав. Тогава турският владетел е предприел подмяна на водопроводната система. Векове наред водоснабдяването на селището се осъществява от кладенци и от река Дунав, но с разрастването на града наличните кладенци не са в състояние да задоволят нуждите от питейна вода.„Първите стъпки за осигуряване на централно водоснабдяване са направени не по-късно от втората половина на 17 век от Джан Арслан паша, който предоставя приходите от 14 дюкяна за поддържане на градските чешми. Като продължение на неговия пример, в началото на 19 век Тръстениклизаде изгражда цялостна водоснабдителна система, която се захранва с вода от месността Извор дере, разположена югозападно от Русе. Водата е довеждана до градската територия с глинен водопровод, чието трасе е запазено и до днес. Водопроводът захранва 48 непрекъснато течащи чешми и три шадравана. Чешмите, разположени равномерно на територията на целия град, са павилионен тип, изградени от камък, с пластични украси и дарителски надписи. За поддържане изправността на водоснабдителната система Исмаил ага основава вакъф. В него подробно е описана волята на Тръстениклизаде Исмаил, който доброволно отделя от личните си имоти с условие да се дават под наем, а от приходите да се изплащат възнаграждения на служителите и да се поддържат чешмите.

1805 г. 

За първи път по заповед на местен турски феодал била докарана изворна вода в Русе от местността “Извордере” край жк.”Средна кула”.

1873 г. 

По време на следващия управител на града било решено да се докара изворна вода около 300 м3 на денонощие от местността “Батмиша” – Образцов чифлик, поради намаляването на водата от “Извордере”.

1891 г. 

Анонимното дружество на Порфирните кариери в Сент Рашел, Франция, разработва проект за снабдяването на града с вода от р. Дунав.

1900 г. 

На 10 февруари Общината отдава водоснабдяването на града на търг с концесия. Водоизточникът трябвало да бъде с дебит 4000 м3 вода и да не бъде по-далеч от 5 км. от града. Този опит също пропада.

1905 г. 

Техническа комисия изпраща Мемоар до русенския Градско –общински съвет, в който задълбочено се проследяват досегашните безуспешни опити да се водоснабди Русе и се разглежда сегашното плачевно състояние. Обобщават се досегашните проучвания и комисията стига до извода, че за Русе основен водоизточник трябва да бъде р.Дунав. С това се слага началото на модерното водоснабдяване на гр.Русе.

1909 г. 

Извършват се сондажни проучвания на остров “Матей” и се открива изобилие от водни запаси.

1910 г. 

През м. Януари Общината отдава на търг направата на резервоар и градска тръбна мрежа за водоснабдяването на Русе.

1925 г. 

За първи път в Русе се подава вода от помпена станция “Цветница” – 2400 м3 в денонощие и с това се слага началото на модерното водоснабдяване на града.

1932 г. 

За пръв път във водоснабдителната практика е въведено ново каптажно съоръжение – кладенец с хоризонтални дренажни тръби край с.Сливо поле (днешната ПС “Първи подем”) и край Русе (днешната ПС “Втори подем”).

1948 г. 

На 18 април приключва подземното строителство в ПС “Цветница” като са изградени нова шахта, тунелна галерия и нови кладенци. Такова, с малки изменения, то се запазва и до днес.

1954 г.

Министерският съвет възлага задача на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство да извърши основно проучване на водоизточниците и изготви цялостен проект за водоснабдяването на Русе. Извършват се проучвания на терасата на р. Дунав източно от с. Сандрово до с. Ряхово и се установява, че наличната вода може да задоволява нуждите на Русе и още 27 села около града. За изграждане на водоизточника се предлагат три варианта. Първият предвиждал това да стане чрез 40 единични шахтови кладенци, вторият – чрез 30 сифонни кладенци, а третият, който в крайна сметка е реализиран – чрез три кладенци тип “Раней” и три водопровода с диаметър Ф 546 мм., по които да се подават 800 л/сек. вода.

1957 г. 

На 1 януари в Русе е създадена дирекция “Водоснабдяване”, която започва да стопанисва всички водоснабдявания, заедно с помпените станции и техните съоръжения на територията на окръга без тази в града.

1959 г. 

Пуск на водоснабдителна система Сливо поле – Русе.

1960 г. 

По решение на ИК на ОНС помпена станция “Цветница” се предава за експлоатация от СП “Комунални услуги” на дирекция “Водоснабдяване”. Дирекцията е натоварена и с експлоатацията и поддържането на водопроводната и канализационната мрежа на града, както и събирането на таксите “Вода – канал”. С това дирекция “Водоснабдяване” обхваща цялостната водоснабдителна и водоексплоатационна дейност в Русенски окръг и се превръща в крупно стопанско предприятие.
На 21 май влиза в експлоатация първият у нас кладенец тип “Раней”.

1961 г. 

На 1 януари излиза Указ на Министерския съвет, с който юридически се утвърждава прерастването на окръжните дирекции “Водоснабдяване” в държавни предприятия на стопанска сметка.

1969 г. 

Въведени са в експлоатация 13 помпени агрегата на ПС “Първи” и “Втори подем” с мощност 3570 квч. И дебит 700 л/сек., с което градът вече е напълно задоволен с вода.

1970 г.

Влиза в действие първата в страната диспечерска система за управление на водоснабдителната система на Русе.

1985 г. 

Създава се музей на водоснабдяването на ПС “Цветница”

1997 г. 

С Решение № 1097 / 26.04.1997г. на Министерския съвет на Република България за прехвърляне на Дружествени дялове на общините и Решение № 1002 от 16.04.1997г. на РОС е преобразувано дружеството във "Водоснбдяване и канализация" ООД гр.Русе със съдружници държавата /МРРБ/ и общините - Русе, Сливо поле, Ветово, Иваново, Две могили, Борово, Бяла и Ценово.